Сънувах лятото... и мокрите целувки на момчетата. Усещах аромата на парфюм из Морската от вятъра в косите на принцесите. И гларусите, и морето, и музиката на вълните, когато ме приспиваха, увита във зимния юрган от пух и пяна... Не ми е още зимно... Нося си сандалите. И банските. И кърпата за плажа. Ноември ще бъде май. Преливащо беззимен ще е сезонът - есен-пролет. Защото тъжен е Бургас без слънце... Душите ненаситни са за него и щастие, за безметежно лято.... Когато се замеряхме със пясък и писъкът на гларуси ни стресна, във плясъка на синьото в очите, сълзи от морска пяна и небесност, необяснимо лятото изпихме със пълни шепи, гмурнали вълните... А вън е студ, и ако пак замръзна, ще е виновен само пощальонът, забравил да остави лятото в кутията пред прага на "Войнишка" Т. А. 10.11.2019

Страхотно е и много готино- поздравления!

Благодаря