10 незабравими дни в Париж –17.3.2011-2.4.2011 (или„От Бургас до Брезник през Париж” както шеговито ми подсказа да кръстя пътеписа си, братовчеда Ицо) Започвам от 17-ти, но реално в Париж сме от 21-ви. Вълнението, както предполагате е върховно, както и предварителната подготовка-емоции, информация, книжки, пътеписи,справочници....Няколко пъти променяхме дати на полет- и ,което е най-хубавото –оставаме 13 дни в Париж! Ще успеем ли да видим всичко- любовта и красотата? Трети път ми е, но престоят е най-дълъг. Предният път бях с децата- чувствах се задължена да им предам духа на Париж лично. Сега, тъй като съм без тях-пиша, за да споделя отново с тях всичко...и с всички мои приятели и роднини, които не са с мен... Емоцията взима своя връх-само след 4 дни вкусвам парижко вино, вдишвам парижкия въздух, виждам мон Мартр....Хотелът и Мулен руж са платени, самолетните билети Бургас-София-Париж-Бургас също....Стягаме багажите, а с Ицо Гаргов-моя братовчед, който живее в Париж, се чуваме всеки ден и си пишем във фейсбук...Предложи ни разходка –замъците на Лоара, което ще е още по-интересно от обичайната туристическа обиколка. За късмет съм взела иконка, прозата на Петя Дубарова, и звънче-като ни позвъни-там съм, знам, че има нужда от мен - или Париж или аз - така или иначе-24 часа в денонощието съм на разположение на романтичен Париж Правим си планове-разходка по Сена, Лувър, Люксембургски градини, Версай, зареждаме апарати, вземам компютър-за архив на снимките и връзка с България, купуваме удобни обувки, четем маршрути по справочници и четем пътеписи, като си отбелязваме местата, които не трябва да пропуснем. Зареждащо ми действа и курса по рисуване, който почнахме с дъщеря ми преди месец и , където минахме вече графика, въглен, пастели и маслени бои. Хубави неща се получиха, но и учителят си е талантлив-както и учениците му Настройвам се за Мон Мартр- там ще попивам жадно всяка картина-поне ще имам достатъчно време за всичко, за разлика от лудия бяг, когато съм препускала предните посещения, притискана от краткото време и желанието да обиколя повече места....Светът е друг, когато очакваш среща с Париж...все едно си влюбен, да , влюбен в живота, Живота ( с главно Ж). Може да си натоварен с работа цял ден, но само като си помислиш къде ще бъдеш след по-малко от 100 часа и товарът се стопява като снежна топка на ярко слънце и ти става леко леко на душата.... Както пишат-въздухът в Париж е друг-може би само тези, които не са го посетили не са го усетили.... 21 март Вече летим за София, после за Париж-полетите бяха толкова приятни и…слънчеви. Кацнахме в Париж по разписание точно 19.45 ч. .Слънцето светеше в люковете на самолета, посрещна ни парижки пролетен ветрец-топъл и приветстващ, като усмивката на френската земна стюардеса и топлия поглед на граничния полицай. Неусетно се стъмни, докато се качвахме на шатъла от летището до центъра. Тиха френска музика, шансони. До мен беше жената, с която се запознахме в самолета-Златина-дъщеря и е студентка в Сорбоната-право, и тя идва, за да и погостува-точно до 2 април,когато се връщаме -с един и същи полет… Ицо Гаргов ни посрещна на спирката на автобуса- Мейо. Не го бях виждала 20 години-помня го повече от снимки-бяхме се чували по телефона, но не бях виждала снимки от скоро. Познахме се. Пое ни приятелски и най-сърдечно ни разходи из нощен Париж с реното си- минахме през триумфалната арка, площад Конкорд-обикаляхме центъра 2 часа,той - в ролята на много интересен екскурзовод, който ни забавляваше с уникалното си чувство за хумор и същевременно ни представи в кратце една много интересна история-историята на Париж- на фона на нощната разходка. А Луната светеше-пълна и голяма, кръгла, оранжева, добра, надвиснала толкова близо над Сена, като огромен портокал, който ще се търколи всеки миг в реката. Даже Ицо се учуди: „Не съм я виждал толкова голяма никога-сигурно защото е най-близо до земята тези дни”… Заспахме след 2 чаши червено вино, френско сирене и много, много хубави предусещания за чудесния престой, който ни очакваше….лека нощ… 22 март Едвам се събудих-дали от промяната в температурите-уж на север, а беше много по-топло от София и Бургас. Прогнозите бяха за 20 градуса до четвъртък…. Днес имахме амбициозен план- (по принцип бяхме решили да следваме книжката на Светлето с маршрутите-ден по ден, за да не пропуснем нещо). Така че започнахме с Palace de Justice- или съдебната палата, после-Нотр Дам-снимки, видео, Пантеона на загиналите в камерите французи по време на Втората Световна Война, Латинския квартал, Църквата Св.Северин- средновековна църква…, Сорбоната, Люксембургските градини, Монпарнас. През цялото време усещахме невероятна топлина-не беше само от времето, по-скоро от лежерното отношение на хората-любовта им към живота. Едно тихо спокойствие лъхаше от всички-излегнали се на тревата, почивайки на пейка със сандвич на слънце-в обедна почивка костюмирани служители-без изнервеност, без стрес, с усмивка, приятелска дума,без да бързат-хора по улицата, излъчващи любов към радостите от живота….И навсякъде-символи – на кралското величие, на култа към Фреското, на почитта към Жената- Последното се вижда навсякъде- Ville (град) е женски род, Света Геновева е покровителка на града, Сена- името на реката, навсякъде-статуи на жени, на богини, на кралици.Няма подсвирквания и обидни думи-да, красиви жени минават по улицата- но французинът не подсвирва невъзпитано-може дискретно да погледне, да се усмихне мило, но не навлиза в личното пространство. Много хубави момчета и момичета-туристи, студенти, изпълнили улиците, градините, весели, не много шумни … 23 март Днес съм фурия –явно времето за приспособяване вече е достатъчно. Определено съм в час-ориентирам се в метрото, мисля и вървя бързо, реагирам Е, малко ми е горещо с тези ботуши - но, ето че си купих сандали,…Да, сандали – италиански - от Халите-с намаление все пак не е сезона, но откак ги купих не съм ги свалила ( справка- всички снимки след 14.00 ч. на 23.3.2011), а дотогава- Триумфалната арка, Шанз Елизе, площад Конкорд, Градините Тюйлери, Арка де Карусел, Лувър, Кралския дворец и градините, Халите….Малко почивка- в градините до Халите пред църквата St Eustache и –към центъра Помпиду-. От справочника преведох на момичетата малко инфо- за това как това е най-посещаваното място-даже повече от Лувъра, за различните цветове на тръбите отвън и галериите отвътре и тяхното символично значение, за уникалността на сградата-с външни тръби и инсталации, за пространството и новия архитектурен поглед и най-вече-за идеята на Помпиду да остави нещо „различно” на французи, било то и толкова далеч от архитектурния стил на всичко останало в Париж. На входа беше поставен цитат от Помпиду: „Изкуството трябва да се обсъжда, да провокира и да бъде съдено…”. Смел човек. И все пак- смелостта му е спечелила-определено мястото се пълни с туристи и млади хора. Продължихме към Hotel de Ville- или сградата с Дантелена фасада-Кметството, където и завърши днешната обиколка-отново слънчева, приятна, изпълваща ни с оптимизъм, любов и щастие. Благодарим ти, Париж! Вече правим планове за утре- може би Болонския лес или разходка с корабче по Сена, но така или иначе ще завърши в дългоочаквания Мулен Руж!... 24 март След закуска се отправихме с метрото към Болонската гора. Дълго търсихме правилната пътека. Най-накрая се ориентирахме и стигнахме до едно приказно красиво езеро (изкуствено)-като в приказките-по средата-къщичка в средновековен стил, обвита в зеленина. Дърветата около езерото- с наведени към водата клони. Около езерото-зеленина, парк, пътеки, по които спортуваха французи или се разхождаха двойки. Слънчев и топъл пролетен ден, даже летен, направихме чудесни снимки, а после се излегнахме на тревата. Събрахме сили и се отправихме пеш към Айфеловата кула, която ни изглеждаше много близо, но не беше така. Не съжаляваме за дългия път-минахме през богаташкия квартал на Париж и видяхме къщите, цъфналите магнолии, заведенията, колите, магазините им. Нямаше еднакви врати- (Ицо ни беше казал, че цял Париж няма да видим еднаква врата). Пранета нямаше простряни - имало е забрана да не се вижда простряно пране. После изчакахме не много дългата опашка до касата на входа на Айфеловата кула и-към хотела, защото трябваше да се приготвим за Мулен Руж. Отидохме навреме. Представлението не може да се опише с думи-много е интересно, заслужава си…. Какъв слънчев и интересен ден,колко е хубав живота!...:) 25 март Днес е Блага Вест! Благовещение! Решаваме да се отправим към „покрива” на Париж –Монмартр. Съвсем случайно се озовахме на специалната литургия за Благовещение на църквата Sacr Coer (свещено сърце) на Мон Мартр. Постояхме и послушахме, даже попяхмe. Отново навън-на хълма-пълно с хора, слънчево, бохемски дух. Изрязоха ми силует и искаха да ме рисуват, но пак нямах време Атмосферата -творческа,поетична…Разходихме се по тесните китни улички на Монмартр и после легнахме на тревата пред църквата и послушахме уличните музиканти-един от тях свиреше на арфа. После с метрото отидохме до Сена и, след разходката покрай реката към моста Алме, взехме корабче, с което плавахме близо 70 мин като отново минахме интересни обекти, само че ги видяхме от друг ъгъл, под съпровод на екскурзовод с превод на 4 езика (вкл. японски). 26 март Днес бяхме на църквата Мадлен, Операта, откъдето си купихме билет за балета „Копелия”, църквата Св.Аугустин. После хванахме метрото за Дефанс и разгледахме бизнес центъра на Париж-с невероятната нова Арка. Вечерта балетът беше много тържествен и много успокояващ. Отдавна не бях ходила, а и ми напомни на обстановката в Болшой Театър. Отвън сградата е внушителна, особено вечер с осветлението, е много блестяща и красива. Вътре е също величествена, класически тържествена. 27.3.2011 Планираме да отидем във Версай-но се опасяваме, че,тъй като е неделя, ще има много хора. Днес е един хладен ден-предразполага за музеи. Решаваме да отидем на Версай. Ще си купим Пас- карта-аз реших за 6 дена, момичетата по 2- да имат време за Дисни - аз съм била с децата при предното посещение. И така. Вече сме във Версай ( сложно отиване- не работеше линия 2 RER, но успяхме да се доберем-нали сме спец отряд. Там- дълга, но бързо вървяща опашка за билети, аудио гайд - разходка във времето и пространството- в един дворец за чудо и приказ. Оставаш с впечатлението, че тук хората са били безсмъртни- дърво, стъкло, злато, мрамор, картини, скулптури, история, битки, запечатани в картини и сюжети. Жалко, че ние, българите, нямаме това самочувствие, самочувствието на Краля Слънце. „Слънцето те прави силен и всемогъщ, дава енергия и те окрилява за велики дела” …Знаел е какво говори Луи XIVГрадините на Версай-красота и стил, еротика и пищност. Продължаваме за Музея на Армията- нов стил музеи- аудио, видео, синхрон, пластика. Потъваш в историята и в един свят, който те отделя от времето в което живееш. Много съм доволна. Като че ли пътувам в машината на времето. Нещата са различни, величие и битки, сега съм сред публиката през 1870-та или по време на революцията 1789, Де Гол и речта му, гласа му, сега пък Чърчил. Продължаваме към гробницата на Наполеон. Внушителна, огромна, пазеше я афро-американец (тук думата „негър” е обидна).Когато се затичах, ме погледна странно-не-не съм атентаторка … Забравихме, че Франция отскоро е във война с Либия.. Междувременно бяхме в нашата капсула (така наричаме стаята,която обитаваме вече седми ден), далеч от злободневността, в безтегловност. Не се интересувахме от политика, не следяхме новините-само култура, музеи, история, красота. Абсолютна терапия и психо сеанс……Сякаш бяхме в открития Космос. Всичко е толкова красиво, интересно, живописно. С момичетата сме като Лара Крофт и бойния отряд- когато кажем, ставаме-като тримата мускетари сме-един за всички, всички за един. Метрото вече не може да ни изненада, както и междуградските железници. Светлето е спец по метрото, а Кинчето ни отрезвява с практичното си мислене. Абсолютната комбинация. Времето е спряло, а от друга страна нещата се случват толкова бързо, че не можем да ги осъзнаем…До утре,заспиваме вече… 28 март Започнахме деня с разходка с автобус-стига с това метро. Нямаше как-поне един ден-директно-до Лувъра. Минахме доста невзрачни места, но центърът си заслужаваше-поне виждаш всичко, все едно си на тур с автобус. И така- след 45 минутна панорамна обиколка на източната част на Париж, вече сме пред внушителната сграда на Лувъра-и стъклената пирамида по средата. Фонтаните работеха и двата, и картинката беше чудесна-снимки безброй, въодушевление, съпричастност с величието и предусещане за това, което ни очакваше вътре-сърцето на световната култура и изкуство, концентриран израз на световното вдъхновение, запазено в този огромен дворец на творенията. Нямаме много време- аз за втори път, момичетата -за първи. Лабиринтът е невероятен- и Светлето, която перфектно се ориентира, не можа лесно да намери изхода. Имах чувството, че след пирамидите, гръцкото, римското изкуство, френската,италианската, немската, фламандската живопис, бяхме толкова окрилени и вдъхновени, че на самите нас не ни се излизаше-времето ни притискаше, но като че ли нарочно се опитвахме да не намерим изхода, поглъщайки жадно всичко, на което попаднеше погледа ни. Слънцето се прокрадваше зад прозорците, усмихваше ни се, но аз, за първи път не бях поблазнена от него, исках да остана да се къпя в този огромен, топъл и приветлив океан на удоволствието от досега с тези творения. Пожелавам го на всеки. Ние-- „трите грации” намерихме своя първообраз- в едноименната картина….Като видни критици и ценители коментирахме светлосенките, сложния фон, колонната сянка, майсторството на френските и италиански живописци. Момичетата бяха много впечатлени, аз се учудвах на новия поглед, с който виждах всичко-сега, след като бях вече една от курсистките на галерия Богориди - азбирах повече за картините и рисуването, за палитрите, за начина на рисуване с масло, въглен, молив, акварели, пастели-и това се опитвах да открия във всеки детайл, като го споделях с моите прекрасни и интелигентни дружки. Много мъчно се измъкнахме от там-да, трудно беше, но трябваше да видим и Пантеона, да се изкачим по стълбите на Нотр Дам….Но ето, че на път ни беше –Conciergerie. Дворецът, превърнал се в затвор, където 76 дни е лежала в тъмница самата Мария Антоанета, смело представила се пред съда на разпита- 2 дни поред, ден преди екзекуцията си….Жалко, наистина, нейни са думите: „Като нямат хляб, нека ядат пасти.” Но все пак-дали не е била нарочена умишлено за предател на нацията…Определено силна жена, какво е виновна, че се е родила и живяла в лукс. Чертите и определено показват острия и австрийски дух и смелост…В Conciergerie видях килии, където са плащали допълнително по-богатите затворници за да могат да имат лукса- да четат и пишат- какво ли ги е подтиквало да продължават да трупат знания, осъзнавайки, че са обречени….Много от архивите са запазени, но най- важните-незнайно как- изчезват по време на Комуната. Много голяма беше проверката за сигурност пред St Chapelle. Опашките плашеха. Но вътре- това, което видяхме, го няма никъде по света- точно срещу Нотр Дам, църквата St Chapelle е уникално творение на Средновековнието, особено с уникалните си витражи. 20 метра високи, на 15 отделни сектора, и една кръгла розетка ( диаметър 9 м)- бяха разположени картини-епизоди от Библията-Новия и Стария Завет и най-накрая- визията на Луи IX-ти за Апокалипсиса- разположен на запад. Да знае кралят, когато се изправя пред народа си, че краят е близо и трябва да даде всичко от себе си…. Няма случайности …Кралицата е сядала на определено място, което е със съответния сюжет по витражите, Кралят-също…. Какви традиции и символика! Да, французите определено държат на това….Църквата и затвора са двата паметника-музеи, единствените, останали от времето на първите френски крале. По това време -13 век, вече е била създадена фасадата на Нотр Дам. Когато прочетох колко трудно се създава витража, се преклоних пред неимоверното търпение и желание за творчество на тези средновековни майстори! Парижкото слънце ни приканя да се гмурнем в следващата епоха- на Наполеон, с Пантеона. Спираме за почивка и кратък обяд-ресторант Бурбон в Латинския квартал. Слънчево и приятно, сервитьорът-също слънчев. До нас-слънчева компания…И на нас ни става още по-усмихнат денят- вкусна салата с риба тон, главно ястие-риба и пиле с картофи, и десерт- плодова салата и ябълкова торта- готови сме. По пътя беше Cluny Musee – на средновековното изкуство. Дамата с Еднорога- символ на 6-тото чувство, може би на познанието, на повика на сърцето, или просто неин любим- гоблени, създадени със същото търпение, на което само средновековните или ренесансови творци са способни, които,обаче, минават през границите на времето, достигат до нас и ще живеят вечно.Art longa, Vita breve. Има на какво да ни научат нашите предци. Радвам се, че музеите бяха безплатни за децата и младежите до 26 г.- това е добър стимул да ги откажем от компютрите и чалгата. Музеите и галериите бяха пълни с млади хора, ученици, даже и деца от детската градина, студенти, влюбени, току-що женени двойки, такива с малки пеленачета, кротко спящи в количката, сякаш знаейки, че се намират на свято място, не тормозеха родителите си с плач. Благодаря ти, Париж, научи ни на много, показа ни много и ни даде урок и пример, от който си направихме, за съжаление не толкова хубави изводи за нашето, българско отношение към изкуството…Но това е друга, дълга и не толкова приятна тема…. Минахме отново през Сорбоната, на път за Пантеона, който, за съжаление беше затворен за ремонт, но словата над него бяха достатъчни, за да разберем посланието му: „Отечеството се прекланя пред славните мъже на историята”. Срещу Пантеона беше факултетът по Право на Парижкия университет, а долу, на стълбите, на припек, бяха излезли за почивка студентите- лежерни, усмихнати, спокойни и някак си- изглеждащи бохемски…. Минавайки обратно през градината пред Нотр Дам- забелязахме нещо удивително-три дни по-рано – дърветата не се бяха раззеленили, а сега всичко бе потънало в зеленина- онова типично пролетно светлозелено, което е характерно за цъфтежа на кестените ранна пролет. Вече се подготвяме за утре- разходка по Лоара, затова трябва да си лягаме навреме- в 9.00 тръгваме с братовчеда. 29 март Разгледахме 3 замъка- Chambord, Azay-le-Rideau, Chanonceau отидохме и в къщата,където е прекарал последните си години Леонардо да Винчи-в Amois. Видяхме и нощен Blois. Това е съвсем накратко, да не пропусна нещо важно, че със скоростта, която се движим, вече усещам, че нещата се пропускат и размиват, тоест почти е опасно да се забравят. Времето беше променливо-ту валеше, ту пекваше слънце. Това, което забелязахме със сигурност, обаче, беше, че слънцето изгряваше точно, когато трябваше да слезем от колата, да се разходим в градината пред съответния замък. Издигаше се супер красива дъга-над градината в Chanonceau, която снимахме. Тя като че ли бе там специално за нас…. Когато, залутани из стаите на замъка погледнахме през прозореца…. Дъждът валеше и прочистваше въздуха, всичко ухаеше на пролет, на свежа трева, на пролетни цветя…В един от замъците за миг се върнах в моето детство- беше осеян с цветя-навсякъде огромни вази- и една от тях- с големи градински цветя- едри т.н. „кученца” така им викахме, като бях малка, в градината на баба ми…. Ех, детство….Първият замък беше с уникално стълбище- можеш да видиш,но не можеш да срещнеш хората, които слизат, ако ти се качваш.Chambord- Замъкът на Франсоа Първи! Бил женкaр-личи му по физиономията, но пък и ценител на изкуствата. Той е този, който купува от Леонардо Да Винчи Джокондата….и не само това. Тук между другото Да Винчи е творял ( едно от творенията му е гореспоменатата стълба). Другият ценител на женската красота бил Хенри IV, но той, според думите на Ицо- нещо средно между Калоянчев, Парцалев и Анастасов. Нисък, с мустаци, вечно мръсен, но наречен от французите „галантния”,може би защото вместо да се мие, след като е привършвал с храненето с ръце, е изливал едно шише одеколон и е тръгвал да гони хубавите жени…Тук ловът на дивеч е бил основно занимание-видяхме много рога на елени и глави на глигани по стените, …големи пространства….камини,….спални, от които се излиза на просторни веранди с изглед към най-големия затворен парк в Европа (ограден с каменна ограда).Тук символите най-ярко личаха-барелефи, на всеки ъгъл и на всеки таван-изобразено F на Франсоа и саламандъра-поглъщаш добрия огън и потушаващ лошия, символ на кралската власт…и пак-лилии върху син фон- кралския знак. Тук разбираме, че се цени и Елизабет-сестрата на Мария Антоанета, която се е предала, представяйки се за сестра си, за да я спаси, но предполага се, гилотината не я е пожалила и нея, и самата Мария-Антоанета, която, въпреки усилията да избяга, са уловили, осъдили и екзекутирали. Билярдът бил любимо занимание на Луи XIV. Във втория дворец- Azay-de Ridau не ни пуснаха, но пък имахме време да направим снимки на прекрасната гледка отвън- огледално се отразяваше замъкът в езерото пред него…Следващият замък- Chenonceau също имаше огледално отражение- този път върху реката, на която е бил построен. Живописна гледка с мостове, градини, паркове, оранжерии, огромен двор пред Замъка, водещ към градини във френски стил ( тоест с прави линии, добре оформени геометрично, за разлика от английския тип –по-разхвърлени, неподредени,-в предния замък Azay-le Rideau). Тук са отсядали 6 кралици. Една от тях се е затворила 11 години и се е молела на Господ за починалия си мъж, наречена Кралицата в Бяло – Луиз Лоренска- съпругата на Хенри III, който е бил покушен от монаха Жак Клемон и последните му думи са били да се моли тя за него. А Луиз ги е приела като заповед….Била е в тъмна стая като в манастир последните 11 години от живота си. Тук е била и Катерина Медичи, съпругата на Хенри II , която изгонва след смъртта на мъжа си неговата метреса Диана Дю Поатие в друг замък, недалеч от този, и я е следяла зорко, тази строга кралица. От тук е управлявала и самата Катерина, като е викала при себе си важните люде, като истинска кралица. Друга дама на този „Дамски замък” е Луиз Дюпен, доживяла до 93 години. Тук е и стаята на Габриел Дестре - любимата метреса на Хенри IV, която му ражда син- Цезар от Вендом….Просвещение и Ренесанс- това е стила на замъците-някои по-големи и просторни, други по-уютни, с много цветя и история…градини, пълни с нежност и красота, и всичко това- в успокояващата атмосфера и песента на птиците, далеч от стреса и забързаността на големия град. Ето , че се отправихме и към гроба на Леонардо да Винчи- искал е да доживее последните си (4 ) години тук, в това китно малко градче край Лоара- Амбоаз, не в родна Италия-може би обиден от нещо, или се е почувствал точно тук у дома си…. Чистота, спокойствие, ред и някаква австрийска строгост, примесена с френска романтика и мекота, се усещаше в този град…сякаш обезлюден- но вече бе 8 часа и хората се прибират рано, каза Ицо, нашият прекрасен екскурзовод. По пътя обратно към Париж минахме през нощен Блоа. (Blois). Много ми заприлича на Велико Търново- Лоара се извиваше по същия тайнствен и романтичен начин през Блоа, както и Янтра през старопрестолния град. Светлините очароваха-огрели и най-малките кътчета на Средновековните дворци, църкви,сгради…Малки, уютни ресторантчета приканващо светеха и приютяваха весели младежки компании. И тук имало университет-много млади хора бяха излезли на нощен джогинг….красиво и романтично –светлините ни омагьосваха, да, не е нужно да си в големия град, за да се почувстваш безсмъртен….на Светлето най-много и хареса, каза: „Това е моят град-нито много голям, нито много малък”. ( един Ямбол, както го нарече шеговито Ицо). Благодарим на шофьора, който освен, че ни разведе и обясни за замъците, ни представи преимуществата на социалната система във Франция, положителните неща, които държавата прави за своите поданици, и облегченията, които им дава….Много повече от една Англия, та дори и Германия…България има много път да извърви в тази посока- дори и относно мисленето на българина. Вече сме обратно в Париж, макар и много късно, все още дишаме френски въздух. Благодарим отново на нашия любезен и мил екскурзовод ( моят братовчед Ицо) и заспиваме като къпани, изпълнени с емоции, преживявания, чист въздух, наситени с красиви природни гледки и птичи песни…. 30 март След 4 г. отново влизам в музея Д’Орсе- там,където чакахме на дълга опашка с децата, сега минахме бързо-явно сме преди сезона. Потопихме се за 2 часа в океан от ипресионизъм, нубизъм, кубизъм. Моне, Дьолакроа, Гоген, Сезан, Мане, Синяк, Ван Гог. Продължихме с музея на Оранжерията с лилиите на Моне и филм за него, с картините на Пикасо. ( Филмът за Моне много ми хареса). По време на Първата Световна война е намерил тих пристан в градините с лилиите и, макар с прогресиращ катаракт, е успял да завърши поне отчасти грандиозния си план ….) С наситени сетива от картини, красота, продължихме-в различни посоки-исках да видя музея на киното, а момичетата бяха гладни, Разделихме се. Хванах метрото за Бурсе- новият бизнес център. Не останах очарована от музея-надявам се, другите по-модерни музеи-на музиката и индустрията да са по-интересни. Наздраве с Chateau La Chapelle des Toars 2007. 31 март Музея на Индустрията и музиката Музея на модерното изкуство- в Помпиду Бях си ги записала като задачки-днес съм сама, момичетата отидоха на шопинг. Аз си бях взела пас за 6 дни- свободно посещение на всички музеи в Париж и околността. И двете места се намират във Вилет-на мястото на стария битак-огромно пространство, което сега е Дом на Техниката, Науките, Космоса и Индустрията-Cite. Много голяма площ. Земното кълбо-сребърн, огледално, отразявайки градините и фонтаните, сградите и мостовете около себе си –Geode-беше там, величествено, в контраст със средновековната централна част на града и в хармония със западния бизнес център- Defence. Радвам се, че видях и архитектурно всички части на Париж- дори и Берси- вчера-не се надявах да видя и тази, но успях. Прочутият Flea Market пазар на бълхите-така е бил наречен, защото обикновено на битаците време оно са се разигравали състезания с…бълхи За куриоз на историята тук парижани са решили да направят грандиозен лъвски скок към бъдещето и са изградили огромен център, където малки и големи могат да се забавляват и да научават много от физика, астрономия, математика, да правят експерименти, да гледат документални филми с часове. Лично аз не разбрах как са минали 3 часа и половина, а си бях запланувала още поне 2 музея. Изстрелях се към следващия, като с мъка пропуснах космическата част…просто трябваше да отделя поне 5 часа за този музей…следващия тпът ще знам…Радвам се, че много млади хора-ученици, деца го посещават- така по-лесно се научават интересни факти-по-добре,отколкото пред скучните учебници- с картини, филми, експерименти, включваш се, твориш, мислиш….или спокойно почиваш, гледайки някой научнопопулярен филм за сътворението на земята, местенето на тектонските слоеве или Големия взрив. Или пък някой учен обяснява какво удоволствие е за математика да му се предостави нова, сложна математическа задача, която никой досега не е решил, и той да поеме предизвикателството, за да създаде проект например с физика или биолога, и така да създаде нещо ново, откривателско…Малките деца се забавляваха с експерименти в залата на светлината, но и на мен ми беше интересно….После тръгнах по едно дълго пътуване из историята на създаването на света. Стъпвах по твърд под, а сякаш потъвах в движеща се под краката ми вода и слушах на френски обяснението за създаването на живота. Различните теории за Вселената, изчислявахме далечината на галактики и сравнявахме близостта и отдалечеността на планетите по светлината, която излъчваха…близко-сините, червено-далечните….После взимаме по една лента, на която има баркод. Минаваме през 50 различни машини, отбелязваме баркода, с име и възраст и започваме турнето из света на анатомията, медицината, познанията ни за здравословен живот - преценяме какво бихме желали да правим след като се пенсионираме, коя от 2-те снимки е на човек с цироза,след употреба на алкохол, кое сърце бие най-правилно, дали 20 минутна разходка са достатъчни за да изразходим едно пакетче кисело мляко, куизове за паметта-имена, синоними, дори се качваме на инвалидна количка и минаваме определено разстояние- за да разберем как се чувстват хората в това състояние и да сме съпричастни с тях. Виждаме как бихме изглеждали на 75 г. Изпечатваме резултатите и продължаваме към света на …Музиката. Това е друг музей, друг свят, толкова различен от всичко….Започваме с първите инструменти-история, произход, връзка с живота на хората и бита. Може би състояние на духа, някаква успоредна вибрация, която великите са творили с удоволствие за още по-голямо наше удоволствие….приказно и вълшебно пътешествие беше, нещо , което винаги съм мечатала да направя, но или учебниците са били бедни и скучни, или не съм имала време, защото съм се насочила в друга посока в обучението си. Това е една от моите слабости и сега- потопила се бохемски в света на музиката си казах, че няма да излизам и няма да бързам, докато не изгледам всеки от 100-те обяснителни филма и докато не чуя всичките над 80 примерни музикални части-като се почне от цимбалите, през китарите, пианата, виолите и цигулките, та до съвременната електронна музика. Пътуване отново през времената, различните периоди- Барок, Просвещение, Ренесанс, романтизъм, реализъм, модернизъм…Разбрах разликата между клавесина и пианото, и точно как е устроено пианото, за да се възпроизведе този звук. Присъствах на правене на цигулка Страдивариус с различните строго определени части, от специален дървен материал. Разбрах как се движи разположението на симфоничния оркестър във времето-от сцената, до нивото под нея, за да изпъкнат гласовете на оперните певци…Всяко нововъведение, първо отричано, после е ставало много популярно и славено. Независимият човек и творец Бетховен е написал своята „Хероика” с посвещение за Наполеон, но разочарован от коронацията му, премахва посвещението си. Бедният Моцарт не издържа дълго в Париж и заминава за Виена- за жалост по това време все още музикантите са се издържали от популярността на своите творби, вместо да бъдат спонсорирани или работещи към някоя музикална институция със солидно спонсорство. В началото семейства меценати са ги издържали, но те си остават независими и по дух- и като творци, което им дава свободата и спокойствието и по-късно, когато са вече финансово зависими от големите сцени към определена опера в съответната европейска столица….Симфонии, опери, музиката се свързва с театъра, дори и архитектурата. Взаимодействие с модерната техника- първоначално механизация, после елекронизация, компютъризация,…и ,естествено взаимодействие и влияние на другите култури- азиатска, африканска, американска…преминаваме към влиянието на джаза, рокендрола, шансона…Някъде там сред 100-те филма, обяснявайки за музиката и естетиката (красотата в изкуството), се появява и професор Цветан Тодоров-българин- каква гордост…..сред другите учени, сред директора на Лувъра, има и българин!!!! Бързам към метрото и линия 11- към центъра Помпиду-музея на модерното изкуство. Видях една перманентна изложба и самите творби-нубизъм , фовизъм, кубизъм, структурализъм, авангард…..малко снимки от върха- с панорамата на Париж и прекрасното кафе с рози на 5 –ия етаж и –в хотела- утре ме чакат нови приключения. 31 март 23.47 h 1 април Невероятен последен ден. Имах чувството, че времето и събитията се съобразяват изцяло с мен. Реших да продължа с 6- дневния пас за музеите - първо- замъка Винсен. Времето бе облачно, прекачих се на няколко мотриси в метрото и се озовах пред средновековна крепост. Забравила си бях зарядното на апарата. Слънцето не се усмихваше и нямаше добра гледка, поради надвисналите облаци, но се отправих към църквата- средновековна, готически стил. До нея беше камбанарията, все още затворена, разгледах набързо градините и без да губя време, се отправих към Нотр Дам. Кулите бяха затворени-странно (може би, защото нямах апаратче), но влязох в криптата. Там се разказваше историята на създаването на Париж –от Кловис през 508 г. на името на племето Паризи, до стария град Лутиция на левия бряг на Сена. През началото на 12 век започва и строежа на Нотр Дам, междувременно бяха представени макети с изглед на структурата и разрастването на града през вековете, с исторически обяснения, археологически разкопки, осветени и пренасящи ни назад във вековете в един интересен свят на гали, римляни. Видях на картата даже и траките, населявали нашите земи по това време, и така- цялата история до съвремието- в реликви. Времето летеше, трябваше да се срещна с братовчед ми в 12.00 ч. пред Гранд Пале (Grand Palais). Двата палата (големия и малкия-Petit Palais) са разположени точно един срещу друг и изглеждат внушително. С колата се отправихме към хотела за зарядното на апарата. Ицо не ми позволи да тръгна без снимки-това ще е наистина глупаво-и бе прав, както винаги! По пътя -панорамно -обиколихме центъра-към западната част, Баньолет, където беше хотела, след което се отправихме към Сент Денис- светото място, където са тленните останки и надгробни плочи на всички крале на Франция. Макар и запуснат и по-непочистен от останалите, този район ( на север от центъра) бе съхранил несъмнено много повече историческа ценност, отколкото което и да е друго място в Париж- тук бяха надгробните плочи на Кловис, Франсоа I , Луи XIV,Луи XIII, Луи XV, Луи XVI, династията на Бурбоните, всички царували в страната. Снимах в стъкленица сърцето на Луи XIV, заедно с тленните останки на други крале, онемявах от красотата на тези скулптури, излъчващи толкова кралско величие и достолепност. Стоейки пред бюста на Хенри IV, си спомних неговите думи: „Париж си заслужава една меса”, решил заради красотата на града да смени религиозните си убеждения. Да, Париж ни чакаше. Ицо много ми помогна с интелигентния си подход, бърза и гъвкава реакция на всяко мое желание, точно и коректно обяснение на всеки един факт от френската история, свързана с конкретното място, през което минавахме. В ушите ми звучеше историята, литературата, хилядолетната култура на Франция, преразказана и поднесена така увлекателно от един българин, живеещ в тази страна, слял се с нейната самобитност и култура. Гордея се с него- най-добрият гид! На тръгване се отбих за блузка на дъщеря ми. Сани имаше вече вратовръзка, така че подаръците за моите деца са купени... На изкачване на север минахме покрай площада на Едит Пиаф, а сега-пред нас са вече кулите на Нотр Дам-този път-отворени-нали съм вече с апарата. Около 400 стълби по тясно каменно закрито стълбище нагоре ( с една спирка за 5 мин в книжарницата) –и ето ни сред горгони и средновековни чудовища с рога, каменни птици, грачеши надолу към града, или захапали грозде или животинско месо. Гледката ми напомни „Парижката света Богородица” на В. Юго. Точно в мига, в който излязохме задъхани на първата веранда, камбаните забиха тържествено около 10 минути, слънцето проби, най-сетне след 2 дни опити, а на последния етаж- вече сияеше...Няма случайни неща. Гледката, която се разкри пред мен не можеше да се сравни с панорамата от Айфеловата кула или центъра Помпиду. Тук мястото е централно и се вижда всичко по-ясно и по-близо, във всички посоки-еднакво. Корабчето бавно минава с туристи по Сена, децата долу се състезават по улицата с ролери, площадът е пълен с туристи, Айфеловата кула величествено се издига на северозапад, Помпиду се синее на изток, златистият купол на двореца на инвалидите и гробницата на Наполеон блестяха на юг, а църквата Еусташ до Халите се издигаше величествена на североизток. Една романтична слънчева приказка. Мансардите ( кръстени на архитект Мансард, който е изобретил това скосяване, за да увеличи слънчевата светлина в стаите на прислугата) сега стават най-търсените места, някога са били жилища на прислугата.Сега слънцето се цени и колкото по-нависоко и слънчево, толкова е по скъпо жилището...Тук може би вечер става призрачно и страшно- с кулата, тези страховити средновековни фигури, чиито сенки плашат ако си горе или случайно погледнеш към кулите от долу. Но днес не, „Нашата Дама“ не можеше да ни изплаши. Тя ни закриляше, така, както е закриляла града вече 9 века, тя красеше и впечатляваше, беше обожавана и ще бъде обожавана от милионите туристи, които с удоволствие изкачват тези близо 400 стълби нагоре към вечната красота. Камбаната бие...време е да тръгваме...Последни сме от последната група за днес, последния ми ден тук, ...за този път. Знам, че пак ще се върна. Благодаря на Ицо, че се изкачи с мен до върха. С неговите разкази и коментари всичко оживяваше и придобиваше истински стойности, ставаше релефно. Не мога за препредам всичко, защото данните са много за моя софтуеър за един ден, без водене на стриктни записки- море от информация-справочници, разкази, дипляни, листа, написано по плочите по музеи или прочетено в книги. Човек би се объркал. От смесицата на история, култура, архитектура и емоции остава чувството за неземна красота и величествено усещане за вечност, житие отвъд измеренията на времето и същевременно много реално, уникално. Франция и Париж в частност е живот и история, красота-истинска и фанстастична- приказното бе не само в Мулен Руж-имаше го тук, на Нашата Дама, щеше да се появи и вечерта в музея на Лувъра, а сега, след като слънцето най-сетне изгря, в 18.00 ч. и ни предостави тази чудесна възможност да се сбогувам със слънчевия Париж ( такъв,какъвто ме посрещна), Ицо ме поведе по площадите- Плац Воаж- мястото, където е живял Виктор Юго-номер 6. Площадът се намираше в модерния и вече скъп квартал на младите бизнесмени Маре, с много бутици и изключително чисти и с тесни улички като тези на Мон Мартр. Кафетата,типично за петък вечер, вече се пълнеха с млади хора... Тук внезапно, сред типично френската каменна архитектура, се изправихме пред правоъгълен площад-градина, обграден от сгради с различен от парижката архитектура стил ( по-скоро ренесансови)-приличащи на флорентински или венециански- с червени тухли....Може би тук и на още едно място, каза Ицо, има такава архитектура и атмосфера в Париж. Пътуваме към площад Вендом- с колата е лесно и приятно, въпреки оживеното движение, но Ицо обича да кара, макар че се ядосваше малко на управата...Е, има право- за един шофьор това да се опиват да го откажат от колата и да го наврат в метрото, е ужасно. Аз бях късметлийката- и така- вече съм пред хотел Риц- и имам фотограф-прави ми снимка след снимка най-професионално, с или без шал, с или без да се виждат сандалите, до или между двете лъскави лимузини, сякаш току-що излизам от хотела, а те ме чакат. Непрекъснато се шегувахме, когато някоя линейка или полицейска кола със сирена минеше покрай нас- да, това е нашият ескорт-или просто ни изчиства пътя, ей-сега ще си купим някой Шанел или Картие или чанта от Луи Вуитон. В центъра на площада е релефна колона , на върха на която в римски одежди е Наполеон, извисяваш се над Лувъра, сякаш иска да каже, че е по-висш от всички кралски династии... Самият факт, че французите продължават да го пазят в този му вид, както и изображението му с римски одежди на Триумфалната арка означава, че са много либерални и оценят не толкова наполеоновия нарцисизъм, колкото величието и красотата на творенията, които остават. Да, тук Наполеон е гледал до детайли за барелефите-да приличат досущ като Версайските....защо ли? Оттук- във фаталната нощ – от х. Риц е излязла и принцеса Даяна с Доди, часове преди смъртта си, а точно срещу хотела, до скъпия бижутерски и парфюмериен бутик, е починал и Шопен....Тишина, аристократизъм, чистота....Продължаваме към Понт Ньоф, Статуята на Хенри 4-ти на кон, минаваме покрай големите магазини Samaritain, работещи на Шанз Елизе всеки петък, събота и неделя до полунощ, където можеш да намериш всичко...Свечерява се и паркираме под Лувъра-днес работи до 22.00 ч. Минавайки покрай стените на средновековна крепост, намерени тук преди 30 г. при разкопки и преместване министерството на финасиите, намиращо се тогава в Лувъра. Точно когато България разравя комунизма, Франция се рови в миналото, разкопава и съхранява. Идеално съчетание между съвременна архитектура и средновековните стени-цветово, синхронно, практично...ето ни нагоре към ескалаторите-една вкусна супа от кестен и- сме вече пред двете обърнати пирамиди, една малка и една голяма над нея, докосвайки се като че ли с върховете....Тук площадът не се нарича така заради тези нови скулптурни постижения (както си мислех, но бях поправена от братовчед ми), а защото Лувърът се е свързвал с откривателствата и находките, които са били донесени тук от Египет по време на войните. Надолу, в галериите има много скулптури, които се изнасят за изложение и после пак се вкарват в хранилищата. Едното крило на Лувъра е 300 м дълго-най-дългата галерия в света....Набелязах си какво да посетя за следващото ми идване-още не съм си тръгнала, а вече искам да дойда отново. От Нотр Дам затвориха след нас-записала съм освен камбаните в архива си и снимка на самия ключар, който приветливо ни се усмихна на слизане. Сега, в Лувъра ни чакаше същото- ние препускахме от картина на картина, сякаш можехме да хванем цялото това съкровище за час и да го занесем със себе си, в паметта си вечно. Минутите изтекоха неусетно. Успяхме да видим отново следящата ни с поглед миловидна и тайнствена Джоконда, която, даже от копията си, пак ни гледаше по същия проследяващ ни маниер откъдето и да застанем, вперила поглед в нас и тайнствения пейзаж зад нея и начина, по който нежно си бе поставила ръцете, и странно бялата светлина, огряла миловидното и лице. Да, Леонардо Да Винчи не е разкрил тайната си, сякаш за да се пошегува с вечните изследователи на техниката, с която е създадена Мона Лиза, но той я е ценил много. Продава я на Франсоа Първи за баснословна за времето си сума (явно е оценил мецената си, обиден за нещо на сънародниците си), след което създава и много творби, под крилото на френския си покровител, включително прочутото двойно спирално стълбище в замъка Шамбор, където е живял известно време, за да прекара и последните си години в едно китно градче в Централна Франция по Лоара и да издъхне там, отново поискал в предсмъртния си час картината си Мона Лиза....Дали не е била негова флорентинска любима,...това едва ли ще узнаем някога... В следващата зала е изобразен Сан Себастиян. Ицо ми показва три негови изображения от различни автори-тематиката е една и съща. Но Монтаню се е справил най-добре- ярка релефност, кръвта, която се стича по краката му от прободните рани, стрелите, забити по цялото му тяло, мъченическия израз на лицето, контраста с 2-те лица, изобразени на преден план и мистичността на Сан Себастиян. Връщаме се към Ботичели-началото на Ренесанса и към Рафаело- с нежните изражения на жените и децата и светлината, огряла ги сякаш наистина, стигаме до френската живопис- Грос, който рисува Наполеон и Давид Сакр- с огромното платно „Коронацията на Наполеон”. Ицо ми разказва историята за Бонапарт, който е принудил Папата да го коронова и после сам го е направил в Нотр Дам, короновал е и Жозефина. От Музея на музиката се сещам за факта, че Бетовен е бил посветил Хероиката на Наполеон, но след коронацията е премахнал посвещението. Интелигентният творец е и борец за свобода и достойнство....Снимам се до една много страшна картина- Кланетата на Дьолакроа-(при изгледа , че ще умира, господарят нарежда всичките му подчинени, жени, слуги, животни, да бъдат убити...) И накрая- Свободата на Дьолакроа...гордо развяла знамето-картина, позната ни от учебниците по литература и история... Статуята „Победата на Самотраки” на незнаен скулптор е поставена величествено на входа на двете зали-разперила крила, в победен устрем към бъдещето-посреща и изпраща...Връщаме се обратно, последен поглед към спокойните тела на Ингре-Голямата Одалиска, надолу,покрай мумиите, пирамидата в центъра. Неволно вдигам глава и над мен е сградата на Лувъра, нощем огряна от светлина, през стъкления решетъчно пирамиден таван на изхода... Гледката е пленителна и божествено красива... стъпките на последните туристи отекват и за миг потъвам в тайнство, което може да почувствате само тук....в най-голямата съкровищница на световното изкуство... Връщаме се, но минаваме през един лъч - Ицо паркира точно на оста- Пирамиа (Лувър)-Триумфална арка-Конкорд-Арка Карусел....до тук Архитектурно геометрично всико е точно в права линия, единствено Арк дьо Дефанс се разминава леко, поради релефа и плана на града, но пак е в права линия. Тъмно е. Айфеловата купа започва да блести ( на всеки кръгъл час по 5 мин). Цял Париж е затаил дъх, облян от светлините на нощния живот. Петък вечер, 1 април, 22.00 ч, ние сме на оста....неописуемо усещане....продължаваме през един от лъчите, който води към Болонската гора- генерал Фош, обявил немската капитулация през Първата световна война, навлякал с това гнева на германците, токлова много, че злопаметен Хитлер си отмъщава след време. Но французите ценят своите герои. Това е булеварда с най-скъпите апартаменти- най-широк ( по-широк дори от Шанз Елизе).Разстоянието между сградите определя това. Визуално не можем да преценим, на пръв поглед не е така- но от терасата на Триумфалната арка се виждаше ясно, че двата реда дървета покриваха като зелен пояс този район- и движението не е голямо- гората е наблизо, чист въздух, богатство, строгост....Серозност и аристократизъм- района около арката е целият в скъпи бутици, (на Фош даже нямаше магазини- там жителите не се занимават с пазарене-това го прави друг вместо тях. Тук не живеят директори, а президенти на компании...).Продължаваме към друг скъп квартал- вече в покрайнините-Ной и търсим работеща бензностанция. На светофара- 15-16 годишно момче и момиче на мотор. Явно мама и татко са гласували доверие на бъдещия може би президент на голяма компания. Тукашните деца не посещават случайни училища... Пак през Маре (Marais)- вече всички кафета са пълни с млади хора, няма места- много от младежите са на крак- и въпреки студа са навън (не видях да пушат) и са усмихнати...Петък вечер е, животът сега започва, кипи, нощта е млада.... и романтична....Пак сме на Айфеловата кула- 23.00 ч- пак светлини, този път я гледаме от „балкона”- Трокадеро. До нас са спрели много коли и автобуси и всички изскачат от колите си, за да снимат този феномен- дантелената лейди се усмихва- празнично и тържествено ...Вземам си сбогом с нея- до скоро.... Тръгвам си от града на Дамите- Света Геновева го е съхранила и продължава да го пази, под зоркия поглед на нашата Дама ( Нотр Дам) и желязната лейди ( Айфеловата кула), с величието на Триумфалната арка...и двете и сестри, разположени на една ос разстояние....под денонощното наблюдение на изящните скулптури на крале и богини, разположени в многобройните дворци и паркове не само в Париж, а и в цяла Франция На френски „град” е в женски род, „живот”- също. Това е градът, столица на държавата, издигнала в култ и прославила жените като извор на живота, възпяла Жана Д’Арк , създала Едит Пиаф....Това е романтичната мечта на влюбените, защото само един обичащ жените народ, може да се отдаде така безпристрастно и всеотдайно на любовта. (Дори и Наполеон е бил под властта на Жозефина и е водил войни заради нея...). Вече съм в България, а сякаш все още съм там, на площад Трокадеро и чувам как бият камбаните на Нотр Дам..., виждам кулата и усещам, как Мона Лиза тайнствено ми се усмихва... Благодаря ти, Ицо, благодаря ти, Асене, благодаря ви мамо и татко, благодаря на приятелките ми, чиято идея беше това, благодаря ти, Париж, че те има, и че ще продължаваш да ме вдъхновяваш и приканяш отново и отново да се докосвам до нежната и тържествена красота на твоите съкровища, и да дишам твоя неповторим творчески въздух.... 2.4.2011 18.30 ч. вече в Брезник Pp Не знам защо казват, че французите били нелюбезни и се правели, че не говорят и не разбират английски. От 13- дневния ми престой се убедих в обратното- изключително отзивчиви, ще спрат, ще се опитат да те разберат и помогнат. Даже да носят огромно тежко стъкло и да имат изморен и нещастен вид, бързайки към метрото, ще оставят товара на замята, ще го подпрат, ще си отдъхнат, ще забравят закъде бързат и с усмивка ще ти покажат пътя...Веднъж даже един възрастен човек ни гони 3 мин. за да ни каже, че се е объркал и не ни е упътил правилно, да се извини и да се поправи. Нямаше блъскане в метрото, нямаше викане и високо говорене, всички четяха....четящата нация...забравихме май за това, ние българите....В музеите –закъсняват, ще затварят, ние обаче искаме да се снимаме! Те казват-може, с усмивка на уста и ни оставят на спокойствие с някаква житейска мъдрост и доброта...Благодаря ви, Парижани, благодаря ви, французи ( също така любезни бяха и по Лоара)-може би и ние сме такива в техните очи- надявам се силно ако не сме, да станем...:)